Цял ден почти, чета статии от Фондация за защита на бездомните кучета...В момента кучето ми така се е вторачело в ръцете ми макар, че е под  масата...гледа на горе, към ръцете ми  и самата мен...аз пък от своя страна почнах аз да го гледам, че ме гледа....Вече два часа почти се опитвам да го "прогоня", но не...както никога стои плътно до мен седнало и в момнета толкова вторачено, все едно държа в ръцете си лакомство...Замислям се ...дали не усеща къде ми витаят мислите...към бездомните кучета...цял ден гледам видео и снимки...на една снимка видях кош за боклук на който пише "кучета". Мойто когато го взимах...беше тръгнало...понесено от един човек именно на там...дали не усеща, защо се държи така? Най-вероятно усеща нещо...не знам....Работех в магазин за животни ..една сутрин рано към 8 часа сутринта, дойде един мъж беше последната седмица на февруари...и носеше найлонова чанта...искам да ви подаря едно кученце, да му намерите стопанин...Хазаина беше забранил да има кучета и котки в магазина, обясних му...докато му обяснявах,,, забелязах как започна да се озърта наоколо и двамата се вторачихме в един уличен кош..Аз му отговорих, оставете го все пак, ще измисля нещо...По-добре отколкото коша...та така се сдобих с мойто куче...След няколко дена- точно в последния ден на февруари, дойде и ме олиза по лицето, когато тъкмо беше сдъвкал една туба с маслена боя- тъмно оранжево...а той  е черен с бял гердан- в комбинация със силния оранжев цват се превърна в жива мартеничка, а боята няма измиване...На 1 март, нямаше как да не го разходя -Обиколихме махалата, той- много нахакан, аз умряла от срам...Виках си сега хората ще си кажат вижте я тая боядисала си кучето в червено и бяло...и тръгнала да го разхожда...защото маслената боя няма измиване...
Ами един ден, когато го бях оставила за малко при двама мои приятели,...и се връщам и те ми викат : кучето ти пръдна и му излязоха балончета от дупето...Какво да отговоря...
Или пък когато нагълта една лента с любими метал балади, изкарваше я отзад, първия път нямах ножица и се наложи с една запалка да му "светя " на дупето за да я скъся, че висеше след него близо половин метър, а после 2 дена ходех с една ножица и накълцвах на парчета любимите си песни....по улиците...Края на лентата беше завързана на топче, което приличаше на панделка...Мойта приятелка дълго се смя за тая панделка...отвреме навреме като се сетише за нея...
Та това е да си осиновиш куче...и е сгоден....за Принцеса Дори...на Вихра 13 кученцето...по-голям е от нея с една година..., и я направи фотомодел на една ветеринарна клиника....Или пък какво да кажа за факта, че Вихра13 си "представи" кучето в блога си точно на моя рожден ден...Гледам същото като мойто, но женско...с разлика в краските, а кръстоската е доста рядко срещана -такива ти ми работи...за бездомните кучета.
Или пък за факта, че самото ми куче беше нападнато от безпризорна немска овчарка, където не успях да ги разстърва, Ритай, ритай по кучето, то- не пуска като почна да го мятка,,, акъла ми се беше взел...и всъщото време работех във ветеринарна клиника като чистачка, чистех уж да помагам...и двамата доктори не ми казаха, че му е счупено реброто...Нали съм чистачката, кой  ще ми обърне внимание..един антибиотик и готово...аз разбрах след време...счупено...си виси някак си там...Обясненията- сама ще си ги давам...как, защо...и т.н. не знам да се смееш ли, да плачеш ли...Аз предпочитам все пак да се усмихвам...Нали си имам приятел до мен...дето ми ближе раните по краката...от комарите.

P.P. А причината да стана чистачка във ветеринарен кабинет, всъщност беше една котка, на която кокалите на крака и стърчаха отвън, която бях намерила в избата
и понеже алтернативата беше или да я пусна така или да си отработя операцията,...предпочетох второто, макар, че котката се наложи да се евтанизира вечер мога да си лягам с чиста съвест...Все пак по някакви незнайни причини, когато същите тези двама доктори им се наложи да я евтанизират проляха по някоя и друга сълза ...за нея...или пък и следващата постановка...Единия доктор да остави слепи котета до гаража срещу кабинета, белкем някоя котка майка се съжали да ги вземе, еми то кой...аз...умиращи мялкат срещу кабинета...и после в къщи и после на доктор...пак при тях..че разбираш  ли умират...Въобще изпълнения от хиляда и една ...нощ...